Предсмъртна молба

Когато последна сълза от очи ще пророням,
когато последна въздишка гръдта ще таи
с грижовно крило заслони ме, о Ангеле скромен,
и взор безутешен ми с тиха ръка приклопи.

Настане ли миг на разлъка — безвестен и страшен,
Дойди ми край одъра — светъл, радушен и бял,
Дойди в мойта нощ като бяла звезда засияла,
щом свърши нечайно на земни живот друма прашен.

Та тялото грешно напуснал, да видя не оня,
що с грях ме мъчє ден и нощ — оня гнусен лъжец!
Но, скрит под крилете на твоята светла заслона,
да видя най-сетне в Родината своя Отец!


Friend and commander

Clubs: